Гледай видеото
Оригинален текст
Уж вървя нагоре с наведена глава,
трябва да я вдигна и напред да продължа,
самочувствието на една черта,
губи се обхвата,
а искам да го задържа.
Но личността ми е такава,
всеки ден започва с тва, което най ми се отдава.
Напук, дори да не става,
докато питат ме как продължавам.
Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат.
То е невидимо за очите, в сърцето ми то се крие.
И както искат да ме наричат и квото искат в коментарите да пишат,
не ми пука, има кой да ме обича.
Тва ми стига.
Надничам в погледа си, гледам отстрани,
огледалото разрошено е, на някой му се спи.
Отдавна си запазах всичките мечти
и гоня ги уверено, дори и да боли.
Това, което съм постигнал, нямаше да е така,
без масата във хола на тази улица.
И нямаше да спечеля моята вътрешна борба,
ако го нямаше въпроса.
Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат.
То е невидимо за очите, в сърцето ми то се крие.
Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат.
То е невидимо за очите, в сърцето ми то се крие.
И както искат да ме наричат и квото искат в коментарите да пишат,
не ми пука, има кой да ме обича.
Тва ми стига.
Нека питат. Всеки път им го показвам, но не виждат.
То е невидимо за очите, в сърцето ми то се крие.
И както искат да ме наричат и квото искат в коментарите да пишат,
не ми пука, има кой да ме обича.
Тва ми стига.