Гледай видеото
Оригинален текст
Небето се къса от викове
пукате ни,падат щитове.
Моите Хора са там,аз сам знам
болка има и аз ще съм там.
Как да хвана ръцете им
аз съм долу кажете им!
Пясък крие лицето ми
към земята гледа сърцето ми !
До мен се бият детето ми
пада там където ти
вчера беше паднал ранен
но никога подчинен.
Кръв Крие очите ти.
Кой ще пази душите ни?
Кой е жив да ме гледа
как мъртъв викам победа !?!
Изгрева свети в очите ми
слънце топли сълзите ми
чия ли е кръвта по ръцете ми?
Усещам как силно тупти.
Много бяхме сега сме аз и ти !
Роби,животни безсмислени
свобода,викат в мечтите ни
Дали живота е истина
или смъртта е измислена?
Няма да водата в пристана.
Ранен,но с болка единствена.
Паднал себе си виждам,
защо не усещам че дишам.
Не знам това ли е тя
дали това е смъртта !?!
Бой във битка за свобода
често оръжие срещу врага!
днес любовта ме зарежда
с нови сили хората повеждам!
капан заложен вече съм вътре
тясно е не може да се мръдне!
ще се пребори ли нашата тактика
обречени не и на практика!
Паника в чуждите редици
край на големите критици!
няма невъзможно доказахме
да се предадем отказахме.
Омраза-Най силния съюз
предизвикаме трус!
Търпят сърцата ни смели
живеем и когато сме умрели !