Гледай видеото
Оригинален текст
Приказката беше доста проста...
Едно време в квартала зад панелите на моста
банда голяма, войска перфектно подбрана
от психопати не един и двама, неподходящи за смяна!
Квартал добре покрит от всяка блага дума,
и който играе обут и другия барал бастуна!
оляма сума, яко падала в ръцете,
тая скапана мизерия убила умовете.
Блоковете били ниски, хората в тях малко,
с материално положение определяно на доста жалко!
Хора криминални. Интригите вече банални.
Кеша идвал от грабежи, следки нелегални.
Обноските били брутални и тоз, който паднел в ръцете на ченгела
тъп още помнел прътите метални.
Квартал на бели - ненормални!
Никой черен няма и всеки скапан ден
свършва все с нова поредна драма
а не един познат и двама,
свързани за бяла дама...
Всичко отива къде? За казана...
И помня него, беше зелен, най - много пети клас.
Беше малък, беше нищо, беше копеле без глас.
Беше добър - не се ебаваше с другите хора,
но съдбата го прати на битка в контра отбора!
Беше хаос, беше война... Във войната няма правила!
Не знам защо, но той избра да бъде слабата страна.
Войната стана катаклизъм, имаше огън и жар.
Беше свикнал с поражението, за него нямаше цяр.
И няма ръчкането да напише "барба".
Няма просяк, които да не иска, да не бъде цар.
Той беше прозрачен и другите минаваха през него...
И дума да не ставаше, че знаеше какво е его!
Войната бе толкова дълга, че вече нямаше край.
На бойното поле не можеш да си тръгнеш "bye - bye"!
Ротата го ебаваше, направо го правеше луд,
не можеше да свикне с мисълта, че точно той е шут!
Не! Видя се края, сега се сещам и зная,
че щом съм прав АЗ никога не трябва да си трая!
И няма, няма, и няма, няма, няма, няма, няма, няма, няма да си трая!