Оригинален текст
Едва ли някога ще разбереш моята тактика,
Луташ се без отговор като метеорит в галактика.
Аз си пуша и въобще не ми пука,
Само чакам удобния момент да ти го начукам,
Да забия зъби в кокала - ще бъде прекрасно,
Да гледам как се гърчиш от болка, как се тресеш,
Как молиш за прошка и не спираш да ревеш.
Големият мъж, със голямата власт,
Да ама на улицата аз съм си като у нас,
А ти тук си никой, поредният костюмар,
Чиято съдба се решава от проклетия зар,
Дето го въртя и го шибам във стената,
А ти винаги губиш, понеже не знаеш правилата.
Едва ли някога ще разбереш моята тактика,
Щото едно е тъпата теория, а друго е шибаната
практика...
Градът е моята ловна територия,
Това няма да го намериш в учебниците със теория,
Крача си по улиците и си търся балъци,
Жертви, от които си правя пачката със зеленчуци.
Парите са ми в мислте, мислите в парите,
Парите създават реалността, реалността мечтите,
Мечтите се осъществяват преебавайки тъпите мотики
И харчейки пачката със зеленики.
Първокласен табак, кълбета от дим,
Готин хамак и бутилка Jean Beam,
Леки жени, лесен живот,
Лесни пари и нито капка пот.
Но след време кинтите свършват и аз се връщам в
ада,
А в джоба ми дрънка колкото за една наливна, и то
Невада...
Припев:
Вървя си по улиците на града,
Пуша си и не ми пука,
Правя от дим кълбе след кълбе
И си джусам от шишето с менте.
(Е така)
Поглеждам надолу и виждам дъното колко е близко,
Поглеждам нагоре и осъзнавам колко съм ниско.
