Оригинален текст
текст Бойко Ковачев
В древни имена, сред вечни скали...
В нощи призрачни и в бурни дни!
В горчиви рани, в песни от сълзи,
откривам свойта болка, виждам света ...
И от далечен век - жесток и скъп -
ме взема в свойта власт една легенда...
Отнася ме далеч - през хиляди лета
и кървави следи откривам там...
Щом затворя очи, не ме оставяй сам -
аз плача за теб, моя земя!
Нося в свойто сърце твойта вековна тъга...
Аз плача за теб, моя земя!!!
С меч разкъсана е южната земя...
Десет века спят в тревожен зов...
И как ще забравим тази тъга
и сълзите кървави в лицето на света...
В безкрайните нощи и тъмни пътеки
животът съдбите им вече е скрил.
Но в мойта земя те остават навеки -
войниците смели на Самуил...
Небесна пътека озарява нощта!
Някой е видял! И подал ръка...
Те достигат лъчите й - нали е вечна тя!
Те без мрак пред очите си
умират в свойта земя...
Защо ме парят сълзите им?
Нали отдавна са живели те!
Защо и днес врагът не спи?
Защо и днес се питам:
"А сега накъде?"
И като в мрак се лутам аз...
И няма край за моята тъга!
Белязан е и моят свят
с кръвта на технита сълзи!...
Щом отворя очи, не ме оставяй сам -
аз плача за теб, моя земя!
Нося в свойто сърце твойта вековна тъга...
Аз плача за теб, моя земя...